преживях същото и знам че много боли!Имаш късмет ако близките ти са до теб и ти помагат и те подкрепят,защото аз преминах през този ад сама и беше страшно.Сега хлапето е на почти три годинки и при положение че го отгледах сам сама,сега претенциите да го вижда (не да го гледа) нямат край.Ама за не повече от половин час седмично, колкото да му обърка малката главичка, и после чао,много съм зает,като ми доскучее пак ще намина за малко да се направя на татко за пред хората!
Съжалявам, че не прекъснах взаимоотношенията още тогава когато беше бебче , а сега без да искам си травмирам детето.