Не намирам за голяма радост някой да попадне тука в качеството си на разведен, но щом вече се е стигнало до развод.....

Итересен е въпросът ти за бебето и как мъжете възприемат неговото присъствие / отсъствие при една раздяла. Ако детето не беше бебе а голямо би могло да има доста условности, които да оправдаят абсолютно всяка постъпка на родителя. Но в случая на бебе нещата са доста по-различни. Като цяло бебето се приема като част от майката и това е напълно логично. Все пак майката е много повече време с бебето и съответно връзката и с него е много по-голяма. Бащите също си обичат бебетата, понякога в такава силна и болезнена степен, че трудно може да се каже дали не прехвърлят някакви общоприети норми за нормалното. При развод е логично бащата да се отдръпне за известно време от бебето, като с това подсъзнателно показва своето разграничаване от майката (бившата съпруга). Да, детето не е виновно с нищо за неразбирането на родителите, но човек в повечето случаи приема емоционално нещата. Всяко фетиширане на отношението към детето в една или друга посока може да доведе до грешки. И какво от това? Хората грешат и пак продължават напред.

Накрая - ДОБРЕ ДОШЛА!

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!