Роксандра въздъхна. Имаше нужда от още една баклавичка. Протегна пръстчета и си избра най-сиропираната. Да, така вече можеше да забрави и дръгненията на злия еретик Шнейп, който не пропускаше да жигоса с двуострия си език всичко до което се докопа. Всъщност ако трябваше да бъде честна пред себе си, тя дори харесваше Шнейп... Ах защо ли живота беше толкова несправедлив към нея.

И-и-и тази... как й беше името... Мона- наместничка на отдавна забравения крал на Клубарската империя, какво ли разбираше тя? Селска кръв, чужда на достоинствата на благородниците на каузата и духа, самото олицетворение на полицейщината... но тя щеше да й намери цаката, щеше да я дебне и да я цитира до посиняване и пълно объркване. Роксандра потри ръце...опа-аа...явно трябваше да накара някой от мъжете-теляци пак да поработят, нищо нека им, в грях са родени, нека се потрудят за справедлива кауза.

Свобода за българските медици в Либия.