Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна поради липса на документация и фактологичен материал (лични карти, фактури, нотариални актове и чекови книжки...)

....Роксандра седеше в замъка си на брега на Лоара и нервно потропваше с пръсти по клавиатурата. Нещата не вървяха на добре. Замъкът, купен с детския влог, бавно потъваше в Лоара и подземията му със затворническите килии се пълнеха с вода. Затворниците (осъдени за лошо отношение към децата си бащи, бившият й психоаналитик и просто мъже) газеха до колене във водата. Роксандра не би имала нищо против да се издавят, но кой щеше да обработва морковената й плантация!? Баща й, граф Монтгомъри, за втори път неуспешно се опитваше да продаде дъщеря си на мафията. Мафията обаче се опъваше и не искаше Роксандра. Говореше се, че тя от шест години живее като девица и затова мафиотите предпочитаха да паднат от геройска смърт едни срещу други, вместо да я пуснат при себе си... Вече трети месец продължаваше войната между клановете - нито едните, нито другите я искаха, въпреки високата цена, която им предлагаше графа.
Но Роксандра знаеше какво й е нужно. Безценната Миялна машина, която злата вещица Хела беше отнела от бившия си съпруг, след като беше водила нескончаеми съдебни дела. Сега Хела се местеше от място на място, криейки Безценната. Култът към Хела застрашително се разрастваше, защото тя проповядваше Оцеляване без граници, нова жизнерадостна религия, подкопаваща моралните устои на графството. Тълпи от поклонници задръстваха магистралите, за да чуят словата на Хела. Дори мъжете се осмеляваха да излязат от нелегалност. Но ако Роксандра успееше да отнеме Безценната от тази зла вещица, щеше отново да въдвори ред... Очевидно радиоточките, които денонощно бълваха мъдрите речи на Роксандра, не отваряха очите на заблудените. Нужна й беше Безценната! Тогава за властта й нямаше да има граници...

Желанията ни трябва да са леки като перце...