Моят финансов гений изплати на собствения ми баща дори първоначалните вноски, които беше правил на мое име до пълнолетието ми. Работех на село и имах устен договор с баща ми какво се очаква от мен, за да имам с чиста съвест нещо свое, с което да се разпореждам. Моят баща считаше това необходимо за правилното ми израстване, да ме научи да се разпореждам със собственост и да нося отговорност по отношение на семейните си задължения. А това наизуст не става, трябва да оперираш с реални пари и имоти. Затова с негово участие се интересувах, работих и с чиста съвест мога да се похваля с това. Не съм виновна, че твоя баща е предпочел да те остави така. Това определено не е мой пропуск, нито моя грешка. Не ме дръж отговорна за безхаберието на твоето семейство.


Междувременно и аз съм била съпричастна към делата на моето семейство. Няма да се хваля с какво и как, но съм допринесла достатъчно, за да гостувам на баща ми без да се налага да съм зависима от него и да го моля за пари...нито за нещо друго. Отношенията ни отдавна не включват зависимости.

Нито съм отишла да живея у чужди хора......правейки се, че купувам миялна машина. Това пък с миялната машина беше невероятна изцепка.


Искаш да кажеш, че остави миялната си машина на бившия си съпруг? Онази, която беше купила със "свои" пари по време на брака?


А после се наложи пак да купуваш още една на втора употреба?

Имаш ли изобщо някаква собственост на тоя свят, след като си толкова работна и можеща????