Никой не знае кога може да изпадне в подобна ситуация и най-вече защо. затова не бъди толкова крайна в мнението си. Съветите на Хел са повече от разумни и с малки изключения /въпрос на лична преценка и конкретен случай/, аз съм напълно съгласна с тях. Дори ще ти кажа защо. Два пъти съм преживявала това, за което тя пише и то не, защото съм от провинцията дошла в София , и не защото съм се развеждала и съм напуснала жилището на съпруга си. Понякога в живота на човека се случват най-неочаквани и съвършено непредвидени, и непредвидими неща. Преди пет години ми се наложи да напусна жилището на майка си /където тя и до ден днешен живее и е собствено/, няма да ти обяснявам защо /ще спомена само, че има по-важни неща от това да ти е удобно/, без никакви заделени пари за тая цел, отидох да живея със сина си под наем в един скосен тавански "апартамент" /36 кв.м./, който като видях в първия момент как изглежда, едвам не умрях, освен това трябваше спешно да се ремонтира защото наближаваше учебната година... А аз взех от къщи само това, което беше лично наше - дрехи, книги, компютър, един английски сервиз /подарък/ и един килим /който бях купувала аз/, както и някакви вазички и картини /!!!/. Нямах тенджера, нямах прибори, нямах чаршафи и завивки дори. За мебели да не говорим. За пари - също. Но имах и имам приятели, както и сестра и брат от втория брак на баща ми /многократно съм писала за тях в клуба/. На 31 август получих ключовете, на 15 септември - синът ми почна училище на спокойствие в една миниатюрна, но изключително кокетна къщичка, в която имаше всичко необходимо за нормално живеене и беше станала направо приятна. Разбира се, взех пари назаем и естествено ги върнах в уговорените срокове. Наистина работа имах, но се наложи да работя и допълнително. Всъщност купих само гардероб и бюро, както и някаква боя за ремонта и мноого препарати за почистване, всичко останало получих от приятелите си и сестра си. А и работата беше от тях... Това местенце ни стана любимо и всяка вечер се събирахме там на спокойствие.
Преди година и малко направих второто преместване - решихме със сина ми, че е добре вместо да плащаме наем /а той има свойството непрекъснато да се увеличава/, би било по-разумно да имаме собствено жилище. Проблемът с парите е постоянен - в смисъл, че покриват достатъчно добре ежедневните нужди, но е невъзможно да се спестяват. И теглих кредит, останалите взех назаем от същите тези приятели и от техните приятели. И купихме едно малко апартаментче, което преустроихме и ремонтирахме - стриктния минимум за живот. Е, като за нова къща купих и две легла . Мебелите - стари, дървени, но в окаяно състояние, дойдоха от някакво наследство на зет ми - боядисахме ги в черно и ги стегнахме - сега мога да твърдя, че никой няма такива, аз лично си ги харесвам много и са ми много удобни, а и носят един особен чар на отминали времена, който ми допада. Останалото е въпрос на фантазия и декориране. Което става или с малко пари, или без пари. Довършването на някои неща вкъщи ще става постепенно - тази година на ред са прозорците.
Върнах заемите на хората, остана кредитът. Работя непрекъснато, по 12 часа и повече на ден, синът ми не е лишен от нищо, чувства се съпричастен към проблемите, но е спокоен и върви добре, а това е най-важното за мен, защото всичките тези стъпки ги предприех именно с тази цел. И не съжалявам ни най-малко. И твърдя, че е напълно възможно сама жена с дете да се справи прилично. Да защити детето си и достойнството си. Но-о-о, без усилия и жертви не става. Без приятели - също!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.