Полага му се, но той мрази форумите / Взаимопомощ / Клуб на разведените

и е малко вероятно да прояви някакъв интерес да дискутира финансовите ми проблеми :)

Но определено знам какво е мнението му по тематиката, защото ми го е казвал. Щом те интересува, ще го цитирам: "Ти да не би да искаш да приличаш на онези кифли, които смятат, че с раждането на едно дете и домакинството са приключили задълженията им? Има много жени, които си гледат и децата, гледат си и бизнеса, харчат си собствено спечелените пари и не хленчат, че им е тежко"

Цитатът е буквален, набил ми се е в главата и никога няма да го забравя. Каза ми го по повод едно мое избухване, в което му изкрещях да не ме сравнява с любовницата си, защото стартовите условия, при които сме били поставени двете не са равни - аз съм с 8 години по-малка от нея и тепърва се опитвам да градя кариера без пукната стотинка стартов капитал, а от къде тя е взела пари за фирмата си не ми е известно.

Ей този термин... "кифла"... предполагам от нея го е научил, защото преди това го нямаше в речника му... от това най-много ме заболя. Не предполагах, че влизам в категорията на "кифлите" само защото до този момент не съм успяла да си купя офис и къща, а разчитам двамата да градим нещо общо, както се полага на семейство. И до сега не го считам за правилно.

Но права си - получих шут в задника от съвсем непозната, по-възрастна от мен жена и ще й бъда благодарна за цял живот за урока. Това беше моето "изгонване" от дома, за което той научи едва след като бях взела ключа от квартирата и бях завела детето да я види и да размисли при кой би искал да остане поне на първо време.
Аз не простих за "кифлата", той не можа да прости за това, че съм действала зад гърба му.
А, да... планирах само временна раздяла... да докажа, че мога да спретна сама по-приличен дом от този, в който живеем и за който той няма никакви заслуги... да докажа, че мога да се издържам сама и без неговото участие... да засенча любовницата, ако мога... такива бяха съображенията ми тогава :) Още след втория месец ми стана ясно, че животът разделени ми харесва много повече и че един 13 годишен (тогава) хлапак предпочита мъжката компания, компютъра, видеото, кабелната телевизия, приятелите от квартала и братовчедите си в съседния блок. Мама... а, да... помагал ми е в ремонтите, но започна да остава да преспива в къщи едва когато се снабдих с компютър, интернет и телевизор :)

Съдът не е определял нищо, съдията просто прочете споразумението, изготвено от общия ни адвокат и подписано и от двамата и сметна въпросът за приключен (обща продължителност на двете дела - 15 мин). Размерът на издръжката е по предложение на бившия ми мъж и е сумата, която аз бих поискала от него, ако младежът беше избрал да остане с мен. А, да... питахме го при кой иска да остане. Беше много притеснен, като ми казваше решението си и започна с думите... "Мамо, нали няма да ми се сърдиш..."
Естествено, че няма да се сърдя. Само това липсваше - да спра да му говоря или да го виждам заради това :)

"Детето" ми, Роксана, в момента е на рожден ден на братовчед си и вероятно ще остане там до късно. Предложи да се видим утре. Във ваканция е и не става рано, така че не очаквам да врътне ключа преди обед.
Не знам какво точно ще яде на тържеството, но се надявам да ги наглеждат за алкохол и цигари. Впрочем, доколкото познавам сестрата на бившия и нейният мъж, мога изобщо да не се безпокоя за тези неща :)

Да, от половин година не живея сама. След като година и половина плащах наем за целият апартамент и държах празна обзаведена стая в случай, че синът ми пожелае да се премести при мен, накрая го попитах. Отговори ми, че в близките 2-3 години едва ли ще се наложи да се мести и че няма нищо против да живея с гаджето си и изобщо с който си искам, стига това да не пречи да се виждаме. Наистина за виждането не пречи, но за преспиването... още не съм измислила удобен за всички вариант, така че вечер се прибира да спи у тях си.
Също така е естествено, че ако баща му реши да живее с дългогодишната си приятелка в едно жилище и няма място за 16 годишен младеж там (споменавал ми е за двечки много симпатични тийнейджърки) - аз ще трябва да променям или жилището или съквартирантите си

- но това е проблем, който нито му е времето да се обсъжда, нито мястото... и касае единствено нас петимата.

А, да... попита и за телефона :) Подарих му го за една Коледа, а прима картата е подаръкът от баща му. Така че той е платил връзката, никой не го отрича това :) Обикновено на тийнейджърите им купуват карти за предплатени услуги... иначе след първата сметка нали се сещаш какъв вой ще има :)

Имаш ли още нещо да питаш? Или направо един роман "Историята на моят живот" да напиша, че поне има шанс да успея да го продам