къде точно прочете, че съм го прибрала?
нищо подобно няма, и през ум не ми минава даже
живее си сам в изпразнения от "любимата" му апартамент
отделям му по няколко часа на месец от вече по-свободното си време/преди му го посвещавах почти изцяло/ защото е баща на сина ми, а и както ти казах аз го обичам /като приятел защото не малко трудности сме преодолявали заедно/ и му съчувствам защото той е излъгания, не аз
и съвсем ясно и недвусмислено съм му казала, че приемам жестовете му като приятелски и от тях нищо няма да последва

както виждам от приказките ти <Аз докато съм била съпруга, мъж не ми е изневерявал, аз да- мъж не>, и ти умееш да манипулираш и лъжеш мъжете
горките, съчувствам им искрено

все пак нещо в разказа ти ми намирисва
нещо много примитивно има в него
почти ти повярвах, че си единствената, която може да даде на мъжете това, което съпругите им не могат да им дадат
струва ми се, че приемаш желаното за действително

хайде, живей така щом ти харесва

като ще съм роб, то нека да съм роб на добри навици