|
|
| Тема |
 Четиво за самотен съботен следобед |
|
| Автор |
Marygold_vn (Цветенце невен) |
|
| Публикувано | 19.03.05 18:18 |
|
|
|
И така...
имах велики планове за този уикенд - разходка по северното Черноморие, вечеря в някоя механа на Балчик, сладки приказки ... НО съучастника във великите планове го извикаха на извънредно дежурство... Предиобеда го избутах, запълвайки си времето с разни прозаични битови дейности , следобеда обаче ... ме затисна със самотата си И...пренебрегвайки силния вятър и задаващия се дъжд, избръмчах до една книжарница и си закупих "Обичам те" - шедьоври на световната любовна лирика. Разгръщам тази книжка и попадам на следното:
Уинстън Орильо
Изгубеният рай
Аз те видях
сред супермаркета. Стоеше ти
между месо и зеленчуци -
и моята любов
възникна и узря внезапно.
Аз тръгнах бавно
край теб. А ти разглеждаше
увит в пакети хляб, череши, ябълки и грозде-
тъй съблазнително искрящи
и свежи. В този ъгъл
бе много светло. Въздухът
усмивката ти разпиля.
И ето аз те съзерцавам
ведно с доматите. А ти поглеждаш
към шунката в хладилника.
Лицето ти,
напомнящо Венерите от модните магазини,
дори не руменее. Детективи
движенията ни следят.
Забравям да купувам. Вече
не помня и продуктите, които ми поръча
жена ми... Дебна те с очи нетърпеливи
сред тази долина,
осеяна със замразени зеленчуци.
В изкуствения въздух
се носи дъх на ябълки. ( Змията
не ни е нужна вече.) Но в мига, когато
почти библейско става всичко - ангел
( с вик на управител )
ми заповядва да напусна Рая.
| |
| |
| 
|
|
