Не се дразни излишно.
Знаеш, че избирайки баща на детето, то ще носи 50% от неговите гени - не си имала нищо против това, нали? Даже ти е било приятно да си мислиш какво същество ще се роди от вас двамата, предполагам. Ами ето го - това е твоето дете, такова, каквото си си го "поръчала"! Не му се впрягай, още повече, че в тази възраст те всички "приличат на бащите си", с които сме се разделили - ни се водят, ни се карат... Период - кой го кара по-леко, кой - по-тежко, а ако е момче - направо невъзможно и непонятно за майката!
Ами аз какво да кажа, като дори нямам утехата да го оприлича на баща му - всичката чепатост и проклетия е взел от мен и си ги отглежда с цел да ме надмине...
Ама да са ни живи и здрави, на когото и да приличат!
И ние да имаме търпението да ги отгледаме и да им помогнем да намерят по-бързо себе си.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.