Хм...докато те четях видях самата себе си, но в ролята на малкото Неси Не беше много отдавна времето, когато си дадох ясна сметка, че нося в себе си както баща си, така и майка си. Не знам каква е възрастта на детето, но трябва да знаеш, че ако е в тинейджърската, нищо не можеш да направиш. Това е двустранен процес и не зависи само от едната страна. Детето може би един ден само ще види, че носи в себе си негативни окраски и ще пожелае да ги промени. Но е важно да ги промени не защото идват от бащата, а защото са отрицателни. Имам чувството, че ти си по-скоро изнервена да откриеш Бащата в любимото дете, отколкото лоши страни от характера. Щеше ли да реагираш така, ако това не бе наследство, а негово собствено качество /или недостатък/.

Дано да не се поддадеш на изкушението да кажеш °и ти си същият като....°. Няма нищо по-лошо за едно дете да бъде сравнявано с човек, към който то добре знае твоето отношение. Това създава такива комплекси, че понякога трябва страшно много време да се освободи от тях. Прекарах юношеството си в това да не бъда като майка си и не усетих кога станах като баща си После, защо непременно трябва да променяш тези черти? Онова, което е били неприемливо в един брак и за един съпруг, не винаги е такова в едно дете. Става въпрос за различни роли и различни функции на даден индивид и отрицателното в единия случай може би е по-малко важно в другия?
Но ако все пак искаш да му покажеш и друг начин на поведение, зареди се с търпение. С подобен вид хора нищо не се постига насила, трябва бавно, ден след ден и стъпка по стъпка. Опитай се да му покажеш, че съществува и друг начин на виждане и на подход, освен неговият. Опитай се да обърнеш ситуацията и да го заставиш да види как се чувстваш ти самата. Нещо от рода на с неговите камъни по неговата глава, ако ме извиниш за крайността. Но да убедиш един тинейджър, че не е център на света и не винаги е прав е меко казано...мисия невъзможна.

Cupitor Impossibilium