Съвет никой не може да ти даде и никой не може да те съди.Аз искам да ти разкажа моята история,а изводите от теб.Началото е почти същото-брак без любов и дете.Разликата-той не ме тарпеше/изневери,купони,пиянски свади/.Издържах цели 5 год.най-вече в името на детето.Когато вече не се търпеше си взех детето и го напуснах.Живяхме 2 годл сами,но ми беше трудно и психически и физически.Срещнах човек-беше ни хубаво,той беше много толерантен с детето ми.Реших,че той е моята половинка.Заживяхме заедно,родих му син и тогава пак се появиха проблеми.Разликата от парвия е,че се търпим.Моето твърдо решение е,че чувствата са преходни.За едни си отиват по-бързо,за други по-бавно,но търпимоста и уважението е това което трябва да се съхрани.Точно за това се боря. Ти вземи твоето решение и се бори за него.