Ryan написа:
"Винаги има причина за изневярата. Била тя жажда за ново тяло или, пък, емоция, била тя погалване на наранено его, или просто да го наречем абстрактно по математически и без да даваме оценка - ред от събития, сходящ към изневяра.
Но не за това искам да пиша в момента, щото който е изневерявал - вече знае, на който са му изневерявали - той също. Ако единият или пък другият не знае, що тъй става - редно е да си разбере за себе си (за причините говоря, не за фактите) и толкоз.
Изневярата винаги наранява. Обикновено и двете страни, макар че при по-безотговорните хора (само по себе си понятието безотговорен човек не е много смислено - всеки си има отговорността, някои не щат да я поемат), раните са по-скоро драскотини и се компенсират/неусещат от другата, по-скоро новата емоция. Това трае, докато "новата" емоция е жива, силна. Тия няколко до десетина месеца, както казват статистиците... След това - раните се подлютяват и ако не се е появила междувременно още по-нова емоция или пък обич, която компенсира всичко - тогава болката се преживява пак... И, сякаш валяк - миналото ти те плясва по челото...
Всичко казано по-горе важи, когато има изневяра. Ключовото тук е ВЯРАта. Когато нямало е обща вяра, път, надежда и подкрепа - то тогава не е изневяра, а просто (опит за) продължение на пътя ни човешки.
Има само две причини, поради които се споделя изневяра на партньора. Всичко останало, поне от моя гледна точка и ценностна система, се свежда точно до тези две причини.
1. Стремеж (може дори неосъзнат) за нараняване. С варианти:
1.1 На партньора - в опит да му върнеш за неговото държане, да прехвърлиш върху него причините за "своята слабост" да речем ако такива има.
1.2 Себе си да нараниш, измъчиш, накажеш с цел пречистиш.
Изглежда доста садистично да задоволиш своята мазохистична нужда чрез страданията на друг човек, но егоизъм братче... Когато те боли, понякога точно с болка се лекуваш по някакви хомеопатични принципи, но с рекаляване...

Тук има и една разновидност, ако те боли, но не можеш да си позволиш още да нараниш партньора си или не искаш в допълнение да го направиш - можеш да се изправиш и на място, като нашия клуб да кажеш "виновен съм мамицата му", и да очакваш, че ще те заритат, и ще ти причинят точно тая болка, дето много търсиш.

Но може да се случи голяма изненада - да не те наритат или обидят... И може да се случи да осъзнаеш, че не със самобичуване ще си изкупиш страданието, а с отдаване. Не навътре да се обърнеш, а навън... Естествено, ако има на кого да се отдадеш... Естествено, ако има и защо!

2. Втората причина за признание може да е опитът да се започне начисто. Пак може да е несъзнателен, но и абсолютно съзнателен и контролиран акт.

Лично аз смятам, че не може (напомням, ако имало е изневяра), да се продължи връзката с премълчаване. Не може бе! Връзка е това - как, след като си спрял да вярваш в някого, ще живееш с него? Нечестно е. Ей така дошла е вярата ти отново? Тц! Вяра нито лесно се губи, макар че може и за миг да се анихилира, нито лесно се печели, защото тя се дава. Или я даваш безпрекословно и напълно или просто правиш сметки. Заедно сме, заради парите, заради децата, заради това и онова, заради ей туй другото, а после петото, но дори онова четвъртото - и то си заслужава. Сметки. Ама човек роден ли е на калкулатор ходещ да прилича?!
Ако някой е способен да задоволява нуждите, които има извън постоянната си връзка и въпреки това твърди, че обича постоянния партньор - това не е вече обич, а лицемерно изкривено чувство за удобство и стремеж към стаза. Достойната постъпка тук е да си каже и даде възможност на другата страна да прецени дали това положение я удовлетворява. Да бе знам, че туй, което казвам звучи си доста идеалистично, но го мисля...
Казват някои - изневярата не е за всички - трябва много да си умен и да обичаш, за да я правиш умело. Това мили хора е друго, а не изневяра. Изневярата е състояние без вяра. Точка. Останалото е нагон бил той към чисто сексуалното или пък емоционалното. И тогава ако просто си задоволяваш нагона - няма лошо, стига това да е приемливо за двамата. Но ако единият лъже - това, че не е наранил (още) другарчето си ни най-малко не го прави по-добър. Просто проблеми си спестява. Но туй, че някой нещичко не знае, ни най-малко не променя фактът, че то вече се е случило. Твърде субективно идеалистично е това и контрастира с материалистичната човешка природа. Твърде голям конфликт е и затова е толкова забележимо, и затова човечеството все за туй говори, за това се поучава и по това си спори.

{
Още една тема май си оставям за бъдещо писание... Я да и измисля с цел зарибявка :) работното заглавие - "Влияние на увеличаването на продължителността на живота върху брака"
}

__________________________________


Та приятелю,

Остави ти тез думи красиви по адрес на онуй същество тъй прекрасно, с което живееш. Ангелите са в небесата, докато на земята живеем - запомни - ний сме хора! Такива, каквито и тъй, както можем.

В опит да те развеселя малко, може и неуместно да е, ама ще ти разкажа един виц:

Двама стари приятели се срещат след дълга раздяла и си говорят:
- Моята жена е същински ангел!
Споделя единият.
- Блазе ти! А моята все още е жива...
Натъжава се другият...
:)

Така, че ако чувстваш се грешен, а приемаш нея за непорочната дева - то вий вече сте окончателно разделени, защото тя в рай, някакъв, тук или там на небето живее, а ти по-добре се огледай, с кого искаш в казана компания да си правиш, защото, както религиозните вярват (а ако са прави?) на земята си за кратко, а в казана вечно или поне до второто пришествие.
И ако спра да ти говоря иносказателно ще ти кажа направо -
Ти причини за изневяра си имал. Няма значение те какви са - запълвал си нуждата своя. Грешен си и си престъпил брачните клетви, които твърде лесно даваме, затова и лесно пристъпваме и нямам само изневярата предвид, а всичко, що лесно си обещаваме в любовната еуфория, а след туй не си даваме...
И отваряйки скоба {
Ще припомня нещо, което няколко пъти досега сме дискутирали, че женитбата е прекалено лесна, а разводите трудни, но ще пиша по тая тема, когато ми дойде другата муза.
Все пак ще загатна , че може би това се дължи на различната любов, която изпитваме. Щото романтичната любов - Ерос е лека, изгарящо нужна, но не обвързваща силно, за разлика от божествената - Агапе. Сигурно знаете, колко дълъг е пътят, за да станеш монах и да видиш дали, аджеба, обичаш наистина Бог и хората, толкова силно, че да пожертваш част от същността си човешка.
Та въпросът сега не е, дали тя ще ти прости, защото ти контрол върху този процес нямаш...
Въпросът сега е може ли вяра отново да има при вас. Не за сега говоря - сега вяра няма. Фактът, че споделил си, ни най-малко не значи, че на теб може доверие да ти се има, защото едното споделяне е просто факт от живота, изповед пред олтара на семейството. Но само Господ прощава автоматично при изпълнение на алгоритъма прошка (покай се искрено, свърши туй и онуй и ела пак следващата неделя). Господ прощава, щото туй му е част от божествената природа.
Та така... Ако на съпругата ти добре е било досега с теб, ако въпреки всичко ти си и давал топлинка и обич, то тя ще ти прости вероятно и ще останете заедно. Защото присъщо на хората е да прощават... Плод е и на дълбока културна традиция и на душевна изгода.
Ако не е била щастлива с теб - дори и да ти прости - пак няма да иска да остане с теб, защото липсата на вяра вече ще и дойде много. Ако остане с теб, въпреки липсата на щастие и вяра - то тогава туй някаква си сметка ще да е и след време, ще си я платите двамата, защото всяка сметка се плаща и никой не може да избегне представянето на Окончателната сметка, от Данъчния с косата!
Ако обичаш тази жена, която сега представяш, като ангел - ами обичай я, дори и да се разделите. Ти сега се чувстваш паднал и натискайки я надолу се опитваш да станеш - О'кей, но не я набивай твърде надолу в блатото и ако почувстваш, че поне малко вече си се отлЕпил - подай ръка и и помогни да се измъкне от калта, в която я събори. Дължиш и го това и като човек, и като съпруг.
А после - вижте дали можете да сте заедно, не изневерите са пречки за това, а причините да съществуват. И ако причините са веч отпаднали - бъдете заедно и щастливи. Ако нищо между вас не се е променило - то по-добре се осъзнай, че в момента чувството ти за вина изкривява солидно твойте хоризонти, и когато го преодолееш (може и години да преминат) отново всичко ще се обезмисли и ти пак ще тръгнеш по досегашния си път... Защото хората, дори към нови цели да вървим - походката ни, стъпките ни - всичко си е в рамките на установените стереотипи. А те са, че който е изневерявал - тъй винаги ще прави, когато има нужда или влезе в онзи ред събитиен сходим, водещ към изневяра. А който е верен - ще се въздържа, дори и да е срещу самия него, докато...
Животът продължава! Приеми го такъв, какъвто е. Ако можеш да си по-добър, отколкото сега - бъди. Ако не можеш - то поне опитай се да не станеш по-лош, туй също не е лесно. И да ти кажа - направи/направете всичко възможно по-бързо да излезете от периода на вина, шок, виносване, шокиране, защото раните, които допълнително ще си нанесете в това време, може да са критични. Най-добре опознаваш другарчето си в криза... Ако допуснеш да видиш лошите страни на другарчето си, колкото и добре да го приемаш - бавно и полека ще го отхвърлиш първо дълбоко в душата си, а после и открито...
Ако сте религиозни или просто вярващи, или дори склонни да вярват - потърсете помощ в църквата. Свещениците там в тази област са специалисти с натрупан хилядогодишен опит.
Ако не сте вярващи - по-добре недейте, щото вярата е необходима, за да възприемете съветите им. Тогава потърсете специалист - семеен консултант. Може той да ви помогне да преминете по-бързо през изпитанието.
Вариант е да четеш (най-добре четете) и този клуб. Но при всички случаи - не губете време, не живейте в апатия и очакване нещата, някак си, самички да се наредят. Сами - не се нареждат. Никога. Едно е да изчакваш и да не прибързваш, друго е да си седиш.

Обич и щастие Ви желая!"

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Tihon, сиреч аз , имам едно допълнение - за еднократната изневяра - т.е. кога /си мисля/ може да се преглътне "забежката", но понеже сега доста бързам ще ви го представя най-вероятно утре, когато имам малко повечко време.

Давай за жизнь... Давай, брат, до конца...