Да, успя да го обясниш, и при мен това се получава и го приемам като бягство от себе си. Аз не говоря за омразата към хора от предишни връзки-тях отдавна съм простила и искам да са щастливи. Говоря за първосигналното отхвърляне на някой или нещо, което не е в унисон с теб самият-иска ми се да не го изпитвам, а да си кажа-е, разни хора, разни идеали.
Иначе-не питая злоба към никой-прекалено силна емоция и прекалено разрушителна.

Боговете ни завиждат, че сме смъртни