не го правя целенасочено... просто става.
беше време, когато не можех да събера и 2 задачи за седмица - сега имам по 2 за всяка минута, в която живея. за да не изостане всичко, трябва да продължа към следващата и да забравя за емоцията от предишната. изхабяващо е, но пък постигаш по нещо във всеки момент от ежедневието си.....

а за онези неща, за които си мисля вечер, преди да заспя.... за преминалите връзки и хората, които вече не са в живота ми.... аз държа на себе си и на изборите, които съм правила, следователно не мога да мразя тях - така унижавам себе си. а аз съм достатъчно егоцентрична, за да не си позволявам колебания в себе си..... поне не постфактум такива....

успях ли да го обясня?
народът на това му вика "клин клин избива"