|
|
| Тема |
 Омъжих се без любов... |
|
| Автор | woman (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 25.02.05 13:07 |
|
|
|
Сигурно всеки би ме осъдил за това. А аз се чувствам много нещастна... Ето каква е моята история:
Понеже съм доста притеснителна, мъжете не ми обръщаха никакво внимание, въпреки добрия ми външен вид. Когато харесах някого... все се оказваше, че не е за мен, а и той обикновено или ми се подиграваше, или ме игнорираше. Или родителите ми решаваха, че не е за мен! Станах на 20 год, а още не бях имала приятел... Тогава майка ми, притеснена, ме запозна със сина на една нейна позната, който по подобни причини все си стоял в къщи. Не го харесах особено, но бях така отчаяна, че започнах да излизам с него. Постепенно свикнах с него, но не успях да го заобичам. Той също никога не е бил влюбен в мен, макар и да ме е харесвал донякъде. Сега от 2 год. сме женени, имаме и дете. По едно време си мислех, че го обичам. Но напоследък осъзнавам, че не го харесвам нито на външен вид, нито пък имаме подобни интереси, нито ме разбира... А и често се случва да имаме неприятности и разправии по една или друга причина (то кой ли ги няма). Иначе не е лош, добър е, търпи ме, въпреки че понякога съм нервна и невъздържана. Но понякога ми се иска да се разделим и да намеря любовта, която така и не срещнах...
Дали има и други жени като мен? Струва ми се, че всички останали са щастливи и влюбени в мъжете си, и все се чудя как са имали този невероятен късмет да срещнат някого, в когото хем те да се влюбят, хем той - в тях?
Не ме съдете. Не можете да си представите колко бях отчаяна и самотна... А сега се чувствам виновна...  Но явно това е съдбата ми.
| |
| |
| 
|
|
