Според мен, зависи кой модел ще се окаже по-силен - социалния или личностния. Ще ви дам пример с конкретен човек.
Първи брак - на 20 години, страст, голяма любов и естествено оказало се впоследствие "несходство на характерите". Еднократна изневяра от негова страна, докато жената е бременна - веднага развод/изневярата е просто повод/.
Втори брак - на 30 години, след няколко годишна връзка, съвместно съжителство, проба на характерите, с разум. Т.е. смята се, че човекът си е "взел поука" и се е променил. Развръзката е същата - изневяра докато жената е бременна, този път в дълготрайна връзка - разводът следва след 2 години.
Трети брак - на 33 години, пак с голяма любов, страст и с доста по-млада жена - тази от предишната връзка. Този път няма разум - а "обсебване", "жена на живота" - цитати са това. Същият край обаче - изневяра, този път няма бременност, просто съпругата е решила да изчака и разумно е постъпила - развод веднага.
Четвърти брак - на 40 години, пак любов, но вече и разумно. Жената не е тази от предишната изневяра, а негова връстница, и двамата са разведени. Заедно са от 2 години, женени от 3 месеца. Засега краят не е ясен, но според мен ще е същият - има индикации, казах че познавам човека.

Според мен, в този случай социалният модел, който би трябвало да "окаже натиск" и да предизвика промяна е свързан примерно с: преобладаващо неодобрение от околните, с очевидни лични "неудобства" - битовите - издръжки, смяна на жилище и т.н., и личностни - чувство на вина, чувство за личен провал, ниско самочувствие, абе човекът не си харесва живота и би трябвало да се промени. Ама не се променя. Налага един и същи личностен модел в семейните си отношения - а жените му са много различни една от друга. Естествено, че е по-скоро сред изключенията, но поведението му е факт.