Напълно съм съгласен със смисъла на казаното от нея. Опитай се обаче да погледнеш от неговата страна. Наистина се моли да не приема да сключва брак с теб само защото определени поведенчески модели са били задействани тип "поемам Си отговорността". Защото това означава да го вкарваш в ярем от който едва се е отървал. Гласно или не това си е чиста проба манипулация. И това че той иска дете от теб съвсем не оправдава набутването му в омразни коловози. Защото брака е едно нищо на практика, от психологическа гледна точка той е по-скоро затормозяване. Смея да предположа че той ще е по-щастлив ако имате семейство без брак.

Ако пък с любовта си излекуваш "раните му" и той ти предложи брак знаейки че щи ти достави удоволствие- сега или след 5 години както казва Хей Живот, то прекрасно. Или казано в резюме- бракът не е нещо което е задължително, но е хубаво да го имаш. Не жертвай тортата заради черешката.

Без да искам да съм прекалено агресивен, кажи- не се ли боиш че след време може любовта ви да намалее и се страхуваш да не те напусне? Не гледаш ли на брака като вид въже за връзване? Щото ако да, това автоматично го прави жертвено агне, разбира се ако успееш да го вържеш.

Ако краските ти се сторят малко засилени, това е за да балансирам малко гледните точки. Имаш нужда от реална преценка, а не от уверения че си права, нали?

Редактирано от Sanata на 22.02.05 10:28.