Ryan, вероятно си прав за символите - никога не съм била омъжена, макар че за 27 -те ми години съм имала доста възможности, просто не съм мислела, че съм намерила точния човек. И точно, когато реших, че това е мъжът, по отношение на когото и умът и сърцето ми са единни, се оказва, че за него нещата са по-различни.. Не ми е тумнало да се женя, ей така - просто да съм женена, явно в съзнанието ми "съпруг" е на доста по-високо място от "гадже" /показателен е фактът, че толкова време съм избирала/ и затова искам да сложа НЕГО натова място...Само че аз съм краен привърженик на идеята нещата да стават максимално естествено, без никакви принуди или манипулации. Смятам, че това, което човек показва неповлияно ,ама по абсолютно никакъв начин/или поне не по вербален/ е най - истинско...Ако почнем за говорим се опасявам, че ако ми предложи брак, никога няма да съм сигурна, че го е направил, защото иска да ме "сложи на това място". На още по-голямо основание не искам да го прави и след като разбере примерно, че ще имаме дете...Най-тъпото нещо е някой да ти предложи брак, щото си забременяла, а още по тъпо, ако си забременяла планирано..Явно наистина, чисто символно виждаме нещата по-различно...