Нe си прав бе, не си! На няколко пъти вече споменавам за позната ми чудесна двойка, които повече от десет години вече са влюбени един в друг като ученици, при това са хора на около 50, така де, зрели индивиди - те така се обичат, така са захласнати един в друг, че просто не знам такива случаи дали са един на 100 или още по-редки, но самия факт че ги има какво иде да ни говори?!
Не е ли невероятно, прекрасно, да виждаш двойка, където всеки един от партньорите се чувства най-добре с другарчето си, те признават, че толкова им е хубаво един с друг, че просто не чувстват нужда да общуват с други хора, да влизат в други компании. При тях брака (пу, да не им е уроки ) с нищо не е променил взаимоотношенията им. Е, как при едни се получава, а при други, при повечето - не!? Дали защото и за двамата е втори брак, са подходили по-внимателно, когато са избирали човека до себе си. Според мен това е едно невероятно щастливо стечение на обстоятелствата, да срещнеш точния за тебе човек.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите