Матея, глава 6

21.защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
22.Светло за тялото е окото. Затова ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
23.ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
24. Никой не може да слугува на двама господари; "защото или единият ще намрази, а другият ще обикне; или към единия ще се привърже, а другият ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.


Тези думи на Исус винаги ме поразяват със своята сила и простота. Къде е съкровището на човека и доколко светлината може да бъде тъмнина, и доколко тъмнината може да се преумножи в по-голяма тъмнина, и възможно ли е тя да бъде превърната в светлина. За древните хора мерило за знание е било сърцето, то е било центърът, чрез който "виждаме" кое е съкровище и кое не е съкровище. Мамона е бог на богатствата в древните митологии, ако преценим, че там е съкровището ни, то безспорно там ще бъде и цялото ни битие. Ако изберем Бог или Светлината да бъде нашето съкровище, то там ще бъде и сърцето ни. Така човекът стои пред тези два свята и прави своя избор чрез очите на сърцето.

Предишната бележка за гледната точка на сърцето беше опит да представя тази идея със свои думи.
И Платон говори за светлината на Бога и за сянката на материята.
Материята е бездна на мрака и безформеният носител на формите, а Бог е светлина като бездна от светлини и форма като извор на всякоя светлина. Материята е безкрайната способност за страдание, а Бог - безкрайната сила за действие или, нещо повече, безкрайната действителност. Първата е потенция за всички потенции за страдание, вторият е действителност на всяка действителност...

Не можеш да стигнеш до зората, освен по пътя на нощта.