Значение на Hirudo medicinalis

Медицинската пиявица, както и самото й име показва, намира голямо приложение в медицинската практика. В различни периоди от историята на медицината тя е била различно използувана. Имало е епохи, когато тя е била приемана като изключително лечебно средство, и други, когато приложението й в медицинската практика е било по-незначително. Не е позната обаче епоха, през която лечебното й действие да е било напълно отричано. През последните години на нашето столетие значението на медицинската пиявица като лечебно средство е значително нараснало. В Московския университет при медицинския факултет има специална бделологическа лаборатория. В тази лаборатория се правят изследвания върху биологията на. медицинската пиявица с оглед на нейното изкуствено развъждане и практическо приложение. Медицинската пиявица се използува като лечебно средство, поради това че при смукане на кръв тя отделя в раната хирудин. Хирудинът има свойството да намалява кръвното налягане, и то в дадено определено място, където е отделен. Поради това местно значение, което това вещество оказва, пиявицата се използува при тромбофлебити (съсирване на кръв в кръвоносните съдове), а така също и при мозъчни кръвоизлияния. Нейното използуване трябва обаче да става само по лекарска препоръка и под лекарски контрол. Правени са много опити, с които е доказано, че тя не е преносител на болести по човека, макар че в храносмилателния й канал могат да преживеят известно време причинители на болести по човека. В Москва само през последните 30—40 години за лечебни цели са били използувани около половин милион пиявици. Знае се, че във Франция и Западна Европа медицинската пиявица е унищожена напълно в естествените й местообитания поради широкото й използуване в медицината. Тези страни внасят годишно пиявици за огромни суми. Нашата страна има богати природни местообитания на тези пиявици. Трябва обаче да се вземат мерки тези животни да се предпазят от безогледно унищожаване, тъй като те представляват едно природно богатство на страната ни.


- А ти - запитах го аз - спомняш ли си я често и с какво?