на една много трогателна церемония - връчване на отличието Българин на годината - спечели я един обикновено-необикновен човек - отец Иван от Нови Хан, който със собствени средства и много желание прави сиропиталище за 32 деца... Номинираните бяха точно такива хора - съвсем обикновени, които са решили да помогнат на някого - дори това да е едно дете... Лептата на вдовицата - нямат, и въпреки това са избрали да дадат... не на всички, но на когото могат.
Така че наистина е въпрос на личен избор - ако искаш да помогнеш на някого - правиш го. Ако искаш да навредиш - правиш го. Пък ако теб те е загризала съвестта, че участваш в нещо несправедливо, винаги можеш да си върнеш дълга по друг начин. Както ти си намериш за добре. Апропо, между другите дарения, отецът например е получил доста голямо дарение от неизвестен бизнесмен... мръсни пари, с една дума. Отецът не ги е отказал... и правилно, според мен. Пък и едва ли бизнесменът е направил дарението, за да си купи чиста съвест - поискал е, направил го е.
Пък другото хубаво снощи беше, че доста влиятелни и богати хора се замислиха над примера, който им дава отеца. Може да е за малко, може част от тях никога да не приведат в действие праведните си намерия... но някои от тях ще направят нещо - тихо, кротко и без много шум...
Та тъй... въпрос на собствен избор...

Желанията ни трябва да са леки като перце...