|
|
| Тема |
 Чудя се... |
|
| Автор |
Xeй Живoт! (enjoy the life) |
|
| Публикувано | 26.01.05 09:27 |
|
|
|
Абе седя си и се чудя - дали с годините всъщност не достигаме един праг, след който е невъзможна всяка връзка. Т.е. - както някой се беше изказал - единственият начин да не останеш самотен, е да направиш Гигантски компромис със себе си. Аз например забелязвам, че вече никак не съм склонна да правя компромиси - само мисълта за такова нещо ме потриса  Или пък да се съобразявам с някого... мисълта за дълготрайно съжителство (щото си мисля - брак - никога веч!) ме кара да потръпвам от ужас.
Или - опитвам се да си представя някой хубав и идиличен момент... седим си прегърнати и сме щастливи от присъствието си... и в следващия миг в мечтаната картинка с гръм и трясък нахлува например синът ми и с басов глас казва: Мамооо, дай ми пари да си купя дезодорант... Ако бях сама, нямаше да се издразня, а щеше да ми стане смешно - но във въпросната мечтана идилия се виждам как доста се вбесявам вътрешно от младия почти двуметров рапър, сплетен на плитчици (в момента). Хм... Ето, не съм склонна да направя и такъв компромис - да стигна дотам, че да се дразня от децата си. Или да се притеснявам, че днес не ми е ден за готвене, а утре не ми е ден за чистене... и освен това синът ми може да си пусне и сам пералнята и сушилката, ако толкова му призори да е с точно определени дрехи...
Леле, плашим се... обсъждали сме вече, че всъщност много от нас се чувстват доста добре и сами със сутрешното си кафе и пълното спокойствие... обаче си давам сметка, как все по-малко (да не кажем - никак) съм склонна да сменям навиците и не-навиците си заради някаква съмнителна идилия...
И какво оттук нататък? Съобразяваме се със световните тенденции, според които до 2010 година повече от 40% от домакинствата в света ще се състоят от един човек?
Желанията ни трябва да са леки като перце...
| |
| |
| 
|
|
