това за приемането на чуждата гледна точка има и друга страна на медала. Когато можеш винаги да видиш другата гледна точка, когато се поставяш на мястото на другия и виждаш, че от неговата камбанария нещата изглеждат иначе, когато разбираш, че във всяка ситуация има и друга страна и нямаш правото безогледно да кажеш "аз и само аз съм правата страна". е тогава ти се разгонва фамилията, защото за нищо не можеш да тропне с юмрук и да кажеш " е те така ще е". баси, то не е живот това, ей. човек трябва да може да бъде и егоист. да пренебрегне понякога другите и да се погрижи са себе си. щото се случва да го разберат криво и става мазалото.
ама пак до пустия баланс опираме тук, мда.