На хората за които говоря им липсва нещо много важно според мен. Силата да пречупят хипертрофиралото си его в полза на друг. Да отдадат дължимото другиму, да служат на някой друг, освен на себе си. Това е благородно служене, не е непременно безропотно подчинение. Като дълг на самурай към наелия го феодал (а може и обикновен селянин - "Седемте самураи"). То е по-скоро способност да погледнеш света с очите на другия, да влезеш в кожата му, да приемеш чуждата истина, защо не и да го заобичаш истински.