От две години живея при майка ми и баща ми. Брееей! Чудесия! Майка ми изкуфява прогресивно. От ден на ден - все повече. В геометрична прогресия. Лудница. Ръцете й сами местят предметите. Главата й нищо не помни. Всички са й виновни. Тя е безгрешна.

Нищо свое не мога да намеря. Сутрин оставям стаята си в някакъв, разбираем за мен, вид, вечерта всичко е променено, виновницата, естествено, нищо не знае, нищо не помни, аз съм виновен.

Оф, някаква шизофрения, може би??? Оф, и бившата ми половинка беше същата. Можеш ли да си представиш човек, който заявява напълно убедено:

- Аз съм безупречна, никакви грешки не съм правила, ти си виновния!

--

Ееех, едно време какво време имаше, сега дойде време - няма време!