Хех... те са част от ежедневието. Не съм броила по колко пъти на ден казвам "Прощавайте", "Извинете", "Съжалявам за безпокойството" и т.н., сигурно са стотици... но със сигурност сутринта ми започва с едно: "Извинявай, слънчице, пак те събудих "
Гарантирано са искрени, защото иначе ще казвам: "Майната ти", или нещо от сорта на... "Да ти го..." така де :)

Виж съмненията - това е много лична територия. Съмнявам се само насаме или пред страшно близки хора.

Няма хора, които да не съжаляват за нещо, което са направили или да се чувстват абсолютно непогрешими и т.н. Има хора, които демонстрират подобна непогрешимост, защото от тях се иска това или те си мислят, че от тях се иска това.

Примерно - горяща сграда, пожарникаря стига до теб по някакъв начин и ти казва - "Скачай, ще те поемат долу, няма страшно!" Би ли предпочел вместо това да ти се каже: "Абе виж сега... добре е да скочиш, за да не изгориш, долу са опънали едно платнище, ама се съмнявам, че ще оцелееш, защото има вероятност да те изпуснат или пък няма да уцелиш платнището... ама така или иначе ще си много зле, щото вече си отровен от дима..."

Понякога е добре да има някой, който да вземе едно даже и погрешно решение, поемайки цялата отговорност, отколкото да ти се срути образно казано горящата къща на главата, защото всеки се съмнява и никой не иска самоуверено и егоистично да си наложи мнението. Пък твое си е решението ще го следваш ли този някой или ще му кажеш, че е кретен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите