Ели, може би си права за това че неможем да контролираме всичко в живота.Но неможем ли да имаме доверие,да имаме общи,само наши неща?Явно и това неможем,защото идва момент в който всичко това изчезва и ни боли страхотно,нетарпимо.Знам,че това ще ме промени.Знам ,че никога няма да бада същия.Винаги ще имам едно на ум,нещо в резерв.Та тя знае всичко сакровенно за мен.Нищо не сам скрил или премалчал,нали беше човека на който имам наи-много доверие,на който мога да кажа всичко без притеснение,че някога ще се обарне срещу мен.Може бил прекалено голям идеалист,но така разбирам семеиния живот.И вярвах, че ако се отдадеш изцяло няма начин да збъркаш.Глупаво, нали?Как от тук нататак ще повярвам,ще се отдам изцяло,ще допусна някои толкова близо до себе си,как?