Trendi, я вно ме баркаш с някой! Видях този форум преди 2 дни за парви път.Наистина има някои еднакви неща,но можеби наистина има много хора с еднакви садби?Аз си мислех че сам наи-нещасния човек на земята,а то се оказа, че има и други който се чувстват като мен.Това ваобще не ме прави по-малко нещастен,но поне не сам толкова сам.Аз сам на 32.Имах щастлив брак близо 5 години,а живеем заедно от 7 години.Мислех,че сам срешнал голямата си любов и бях готов на всичко за нея.Знам,че брака изисква компромиси и аз никога не сам ги броил(моите ),но с това немога да се примиря.Какво сте остане от мен и това ако преглатна?Някога в детството си мойте родители имаха подобен проблем и от тогава това е нещото, което наи-много неневиждам са изневерите. Знаят го приятелите ми дори.Сапругата ми сащо и то доста преди да се саберем.Сега когато се опитвам да си отговоря на вапроса Защо?,Каде збаркахме?,Какво стана?След всичко което постигнахме.След толкова много мечти който само заедно можем да осаществим? Получевам само едно:Повдигане на рамене и "незнам защо стана така".Сега всичко отва подяаволите и незнам дали ваобще някога ще допусна някои в сарцето си отново.Бяах сигурен,че това е голямата ми любов.След 10 дни кацаме в Балгария и дори детето си ще виждам 3 пъти в седмицата.Ако това не е трагедия,кое е?Щастие няма! Колкото пъти сам си мислел,че сам на крачка от него или сам щаслив всичко се е сгрумолясвало.