Хм, това за калпавите жени ще го отмина без коментар, но то ми говори доста за теб самия.
Колкото до историята ти с все още отворен край - ти решаваш естествено дали сексът е съизмерим с двете ти деца... Но тъй като не си калпава жена, вероятно виждаш нещата по друг начин и не ги съпоставяш изобщо, погълнат от "буен огън, силни емоции, страст, желание"...
Ryan ти го каза - огънят угасва, аз ще добавя - рано или късно. Ти изживяваш според теб своята любов с главно Л, а според мен отложения и с 20 години край, без да си даваш сметка за това. Нищо повече от разнообразие гарнирано със спомени, сексуален глад и разбиване на стереотипи не е тази "оживяла" твоя връзка. Интересно и вълнуващо за момента, а после? Да допуснем, че се решаваш на всичко за да си с нея. Не забравяй обаче, че нейното дете не е тя самата...вие не сте сами на пустинен остров с вашата страст, всеки от вас е порядъчно обрасъл със собствените си проблеми и те неминуемо ще изплуват в живота ви. И ще стане какво? Да продължавам ли или сам можеш да се сетиш в какво точно ще се превърне голямото Л от любовта ви? Имаш 16 годишен опит...при това твърде успешен и пак не си доволен. Тя не е онова момиче отпреди 20 години, както и ти не си онова момче - когато бяхте необременени със задължения към други хора какво направихте с голямата си любов та стигнахте дотук? Ти разбира се, не допускаш никакъв прагматизъм в нейното отношение към теб, помисли си - тя е в неизгодната позиция на сама жена...някой ти го каза по-горе. Тя има нужда от някого до себе си и за нея е чудесно, че те е срещнала отново - такъв един всеотдаен и все така желаещ да бъде заблуден и заблуждаван... А колкото до секса...може да е луд и див само за тебе...с всичките бръмбари дето са ти в главата.
Абе, няма за какво да четеш всичко това, калпави жени едни наоколо от тях ли да вземаш акъл...

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/