благодаря за мнението на всички. да се потърси помощ от психолог мисля, че е невъзможна мисия - той изобщо не признава, че има проблем. т.е. признава, но според него проблемът му е слаба воля, а не ясно изразени комплекси за малоценност, които избива по неподходящи начини.
бизнесът му не мога да развивам, защото си имам моя работа и специализация. секретарки не му вършат работа явно, защото идват и си отиват и най-накрая майка му зае позицията. той не е заинтересован от работата си, смята, че се претоварва прекомерно, затова му е нужен отдушник. някой беше казал, че на 36 не бива да го пращам в пенсионерския клуб, но той сам е тръгнал натам - пие много, пуши прекомерно, страда от безсъние, скоро няма да има и достатъчно средства, та предполагам, че ще е принуден на премине на по-некачествени питиета, цигари, заведения, момичета...
колкото до компромисите - мисля, че разсъждавайки трезво върху поведението му и чувствайки грижа и отговорност за качеството живота му, който е свързан с нашия, правя максималното. да се разведа не ми минава през ум, може би защото си знам цената и неговото поведение може да ме наранява, но не ме докарва до истерия.
въпросът ми е, май главно към мъжете - загубена кауза ли е надеждата да овладее саморазрушителните си импулси.
като говорех, че губим приятели, имам предвид семейните ни приятели, с които излизаме от години и които казват, че е станал... най-общо казано "летящ в небесата", пък и има доста невърнати заеми, та не може да ги погледне в очите. иначе не губи другите си приятели - с които излиза, пие, плаща им такситата,сметките и т.н.