Уж се мисля за желязна "жена" (почти мъж), а темата с моливите
така ме разстрои...

Не помня как са изглеждали обелките от детските ми "боички",
защото така или иначе татко ми правеше домашните по рисуване -
по всички останали предмети бях отличничка, но така и досега не
мога да нарисувам къщичка с оградка и борче по-добре, отколкото
би го направило 3-годишно дете.

След 8-и клас постъпих в училище за секретарки (не мога да си
обясня защо сега не съществува такова) със страшно много уроци
и домашни по стенография. Татко ми остреше пат.ат.о 2 дузини моливи
(майка ми доставяше с голям зор "Кохинор", твърдост НВ) по 2-3
пъти дневно, с медицински скалпел - правеше ги идеално заострени
и удобни за писане. Изобщо не си спомням как са изглеждали изрезките
(трябва да са били огромни купчини от жълти стърготини). Всеки ден.

Дълги години след това съм се чудела защо мои съученички, с които
сме учили заедно, така и не научиха стенография. Най-после разбрах -
не са имали татковци като моя, които са ги обичали толкова много,
че да им острят моливите винаги, когато има нужда, независимо че
пустите му графити се чупят, когато си поискат.

Ужас - ако майка ми знае в какво умиление съм изпаднала от детските
си спомени - направо ще ме удуши. Не ми се разказва по-нататък...

Дерзай с моливчетата. Остави тези тъпи острилки и пробвай със скалпел.