Изобщо не си изкривен - не се притеснявай! Да искаш да останеш
сам със себе си (или с любимите си занимания) не означава, че се
превръщаш в някакъв саможивец - мисля, че и най-контактните
хора имат нужда от такива моменти.

Отдавна съм установила, че ми е най-гот да съм си сама,
ама трудно го постигам. Най ми харесва да си чета книга на
пълна тишина (когато съм си вкъщи не включвам радио и ТВ,
домашният телефон съм го елиминирала отдавна). Най ми е гот
вечер като си легна да си гушна котарака (той е единствената
душичка, която проявява разбиране и не поставя изисквания и условия),
всички са си легнали, вкъщи е пълна тишина и мога да си чета,
да си размишлявам или да си заспя, без никой да ме тормози.

Тази сутрин се наспах за първи път от много време насам - GSM-ът
ми направи голяма услуга - батерията му паднала през нощта
и никой не успя да ме събуди!!!

Писнало ми е от досадници. По цял ден изслушвам проблемите
на колеги и се опитвам да им помогна, защото не им стиска да
влязат при шефа да си признаят, че са сгафили или да изложат
исканията си към него.

През "свободното" време ме натискат роднини и "приятели", които
постоянно искат помощ, съчувствие, съвети (които никога не
следват, а си правят, каквото предварително са си наумили).

И на никой дори не му минава през ума мисълта, че аз също имам
проблеми и нужда от помощ. Изобщо не ми дават възможност да
се изкажа - само слушам. А пък напоследък дори не виждам смисъл
да се изказвам, защото няма да чуят, камо ли да запомнят какво
съм им казала.

Май съм се превърнала в "кошче за душевни отпадъци"?