събирах информация за принудителното лечение тези дни във връзка с мои близки дано това да ти помогне:

Процедурата е уреда в закона за народното здраве-чл.36 и сл.
Молбата за принудително лечение може да подaде всеки роднина ,съсед или близък на лицето страдащо от съответното психическо заболяване.Наложително е не само лицето да отказва да се лекува ,но и състоянието му да е обострено, и да представлява опасност за себе си или околните.Молбата се подава до районна прокуратура към нея е необходимо да се приложат мед.документи удостоверяващи воденето на учет на лицето в психо диспансер и съответното заболяване.След което прокурора незабавно назначава извършването на проверка с оглед събирането на данни че лицето е опасно за себе си или околните.След което назначава извършването на Психиатрична експертиза ,за установяване на моментното психично здраве на лицето предвид неговото задължително лечение.

След подаване на молбата и извършване на проверката ,в случай ,че се установи,че лицето страда от заболяване и е опасен за себе си и околните, прокурора е задължен да назначи експертиза-която се извършва в съответното психиатрично заведение. Там експертите-психиатри изготвят експертиза в която се посочва страда ли и от какво заболяване лицето и необходимо ли е неговото задължително лечение и при каква форма. Също така ,ако лицето е в много обострено състояние ,може директно да се заведе в психодиспансер още преди да се подаде молба до прокуратурата и директора на лечебното заведение може да остави лицето на лечение ,като за това незабавно уведоми прокуратурата.
След изготвяне на експертизата взависимост от нейното заключение прокурора внася или не предложение до районния съд за настаняване на лицето за задължително лечение.


закон за народното здраве

Чл. 36.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1999 г.) На задължително лечение в държавно или общинско лечебно заведение, постановено по съдебен ред, подлежат и болни от шизофрения, параноя, циклофрения, епилепсия, от сенилни, пресенилни, травмени, съдови и органично-мозъчни психични разстройства, от инфекциозни, соматогенни, психогенни и интоксикационни психози, от олигофрения и тежка психопатия, които поради заболяването си могат да извършат престъпления от значителна обществена опасност или представляват опасност за близките си или за околните, или застрашават сериозно здравето си.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1999 г.) Настаняването в държавно или общинско лечебно заведение за задължително лечение на психично болни по ал. 3 се извършва от районния съд по реда на чл. 59, 61, 62 и 63.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1991 г., бр. 12 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1999 г.) Когато състоянието на психично болния налага вземането на незабавни мерки, главният лекар може да нареди той да бъде настанен временно на лечение в държавното или общинското лечебно заведение, като уведомява веднага за това районния прокурор, който сезира съда за вземане на решение по предходната алинея.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1999 г.) При постановяване на решение за задължително лечение съдът определя неговата форма - амбулаторно, полустационарно или стационарно, и вида на лечебното заведение, в което то се провежда.
(7) (Нова - ДВ, бр. 12 от 1997 г.) На задържаното психично болно лице се осигурява възможност да обжалва решението на съда, който незабавно се произнася по неговата законосъобразност.
(8) (Нова - ДВ, бр. 12 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1999 г.) Задължителното лечение в лечебното заведение се прекратява с решение на районния съд по местонахождение на заведението. Съответният районен прокурор изготвя предложение до съда въз основа на съдебно-психиатрична експертиза от болничното заведение.
(9) (Нова - ДВ, бр. 12 от 1997 г.) На всеки шест месеца въз основа на представената съдебно-психиатрична експертиза от здравното заведение съдът служебно се произнася за прекратяване или продължаване на лечението.
Чл. 59. (Ал. 1 отм., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 12 от 1997 г.) Настаняването на задължително лечение се извършва с решение на районния съд по предложение на районния прокурор.
Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1999 г.) Районният прокурор прави предложение за задължително лечение въз основа на проверка и съдебно-психиатрична експертиза. Сигнали и предложения до прокурора за задължително лечение могат да правят държавните и общинските органи, лечебните заведения, роднините и други заинтересовани граждани.
(2) Ако лицето без основателни причини откаже извършването на съдебно-психиатрична експертиза, прокурорът се разпорежда тя да се извърши принудително - амбулаторно или стационарно.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1999 г.) Престоят на лицето в специализирано лечебно заведение за стационарна съдебно-психиатрична експертиза не може да надхвърля 30 денонощия.
(4) По изключение срокът по ал. 3 може да се удължи само от органа, който е разпоредил настаняването, но не повече от три месеца.
(5) Съдът изпраща препис от предложението на лицето, чието задължително лечение се иска. То може в 7-дневен срок да направи възражение и да посочи доказателства.
Чл. 62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1997 г.) В двуседмичен срок от постъпване на предложението съдът разглежда делото в открито съдебно заседание с участието на прокурора и лицето, чието задължително лечение се иска. То има право на защита.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1999 г.) Ако лицето без основателни причини не се яви доброволно при разглеждане на делото в съда, то се довежда принудително. Когато е настанено в лечебно заведение и състоянието му не позволява да се яви в съдебно заседание, съдът го изслушва в лечебното заведение.
Чл. 63. (1) Съдът се произнася по предложението на прокурора, след като изслуша лицето, с решение въз основа на събраните доказателства.
(2) (Ал. 2 отм., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 12 от 1997 г.) Решението на съда може да се обжалва пред окръжния съд в седемдневен срок от съобщението. В производството пред районния и окръжния съд се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, доколкото в тази глава не се съдържат специални правила.
(3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 12 от 1997 г.) Влязлото в сила решение се привежда в изпълнение от здравните органи, на които при нужда органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие.
Чл. 64. (Ал. 1 отм., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1997 г.) Когато до изтичане на определения срок от съда лицето не е излекувано, съдът по предложение на районния прокурор и въз основа на заключение на съдебно-психиатрична експертиза може съгласно предходния член да постанови ново решение за задължително лечение.