Стив де Шейзър един от основателите на краткосрочната терапия / и един от най-успешните терапевти през последните 15 години в ЗЕвропа/ казва веднъж:
"Никога не знаем какъв проблем решаваме, когато разработваме решение. Даже когато то е успешно, пак не можем да сме напълно сигурни какъв проблем сме разрешили и какви проблеми сме отключили".
Това го разбирам по следния начин: Животът си има пътища, които ние не можем да разберем и прогнозираме на 100% /вж вица за врабчето в темата на Ryan/. Затова не трябва да сме самодоволни, или сигурни или крайни в преценктие си за другите и себе си... просто трябва да поемаме отговорността за това, което правим с оглед на последствията за нас и другите / разбира се доколкото можем/ без обаче да изпадаме в педантизъм. И че всъщнот когато помагаме/вредим => вредим/помагаме и когато мълчим помагаем/вредим. И в крайна сметка никой не знае със сигурност нищо, но трябва да се опитваме.
Уф, пак стана много смотано и сълзливо, като в онези американски книжки за популярна психология... Но май винаги е така когато се опитвам да кажа много с малко думи. Както и да е. Важна е практиката."Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце."
И друго нещо има значение. Хиените са си хиени, но рякдо има дим без пушек / не "няма", а "рядко"/. Добре е такива случки да се възприемат като сигнални лампички / и да проверявам дали светят защото нещо дава "на късо", или че има пожар/.
И ако някой успее да приложи горното на практика, да ми се обади на лична, за да започна да взимам частни уроци при него/нея

I'll still be freak when I have short hair, wife and work from 8:30 to 17:30!

Редактирано от Tihon на 24.10.04 19:47.