"Съпругът кипърец и английската му жена в съседната къща на Мили се караха. Беше два сутринта. Кавгата започна в градината, но продължи на закрито. Полуетажът на Мили имаше прозорец, от който се виждаше полуетажа на съседната къща, само на три метра. Ако застанеш там, можеш да виждаш какво става на стълбището в другата къща.

Бях си легнала, но страховитите звуци ме изстреляха при Мили, която вече си бе сложила халатчето. Жената в съседната къща пищеше. Да направим ли нещо? Да се обадим ли на полицията? Седяхме на стълбите и наблюдавахме през прозореца. Осветлението ни беше изгаснало, а тяхното - включено. Останалата част от къщата бе утихнала, всички спяха или не обръщаха внимание на гюрултията.

Вчера следобед имаше кръщене в съседната къща. Кавгата беше за бащинството на бебето, един приятел на съпруга беше повдигнал въпроса пред него на партито. Не мисля, че имаше и частица съмнение у бащата по въпроса. Това просто беше повод за съпрузите за удовлетворяване на взаимната им нужда от диспут, с начало в градинката и размах след разотиване на гостите.

Бебето, явно, си спинкаше въпреки високите тонове, но ние чувахме сърцераздирателните писъци на жената и яростта на мъжа.

Внезапно се появиха на стълбището, пред очите ни, като на сцена. Мили, както винаги с чувство за подходящия момент, се втурна към стаята си и бързо се върна с кутия шоколадови бонбони. Седяхме си на стълбите, ядяхме шоколадчета и наблюдавахме шоуто. До този момент - без удари, без телесни повреди. Яростно ръкомахане и сипене на заплахи. И тогава - мъжът хвана жената за косата и я завлачи по стълбите, а тя междувременно го налагаше и пищеше.

В крайна сметка се обадих на полицията, тъй като схватката ставаше все по-сериозна. Полицаят пристигна на вратата ни след 10 минутки. Той изглежда не виждаше нещо особено спешно и показа неохота да се намеси. Дойде при нас на стълбите, откъдето гледахме само краката на пердашещите се съседи. Полицаят се побра някакси до нас, нямаше как да седне. Моят ханш заемаше голяма част от пространството. Най-сетне съседите слязоха няколко стълби надолу и ги виждахме в цял ръст.

"Не може ли да ги поспрем?", промълви Мили, подавайки шоколадчетата. Полицаят си хапна едно. " Не трябва да се застава между съпруг и жена му", каза той. "Не е желателно. "Не очаквай благодарности, ще се обърнат срещу теб."

"Спорът" беше в разгара си. Мили предложи чай, тя винаги беше в готовност да ти направи. Най-накрая полицаят каза: "Ще ида да им кажа две думи. По това време на нощта, ами нарушават тишината."

Чухме го да звъни на съседите. Беше продължително, а в това време сценката се промени на забавен кадър. Жената и мъжът се отделиха един от друг, тя си оправи набързо косата, той си напъха ризата в панталона. И изчезнаха от погледа ни. От улицата се чу отваряне на врата и мекият внушителен глас на полицая. Женският глас, високо и ясно в тихата нощ, звучеше умолително и извинително. "Ние просто имахме малък спор, сержант."

Светлината на стълбището угасна. Край на шоуто. Ние с Мили пийнахме по чаша чай и си поговорихме за друго.

Когато излизах от къщата на другата сутрин, усмихнатият загорял съсед от Кипър вдигна поглед от колата си и ми каза "Добро утро, госпожо Хокинс."

Откъде знаеше името ми? Аз не знаех неговото. По онова време хората винаги знаеха коя съм, преди аз да ги познавам. По-късно, като отслабнах, вече се наложи да се боря за внимание като всички останали. И това потвърждава впечатлението ми, че едно внушително на вид момиче определено е някой, колкото и да губи в романтичен план. "Добро да е", отговорих."

Мюриъл Спарк

1. Съпругът кипърец и английската му булка се караха свирепо за
А. самоличността на бащата на бебока
Б. една гостенка на партито
В. съседките
Г. скорошна изневяра на съпругата

2. Г-жа Хопкинс беше сигурна, че кипърецът
А. се нерви, че не е таткото
Б. не му пука дали е таткото
В. му е неприятно да се кара с половинката си
Г. смята да си дигне партакешите

3. Мили и г-жа Хопкинс
А. първа мисъл - да извикаме органите на реда
Б. обсъдиха среднощното шоу
В. първо не приеха схватката насериозно
Г. поклюкарстваха за съквартирантите в къщата

4. Съседите на Мили, с малко изключения,
А. се стреснаха в съня си
Б. настояваха за спешна намеса на силите на реда
В. или спяха, или... какво друго? - спяха, естествено
Г. се скупчиха на стълбите да не изпуснат боя

5. Полицаят не успя да седне на стълбите, защото
А. нямаше място за туловището му
Б. стълбището си беше тесничко
В. виждаше по-добре шоуто прав
Г. г-жа Хопкинс заемаше цялото пространство

6. Полицаят
А. се впусна да ги разтървава
Б. сметна, че задължението му се отнася само за тъмнината и тишината на нощта
В. не беше виждал такъв тупаник досега
Г. с удоволствие застана между двамата, с лице към жената

7. Жената
А. направо побесня, като видя полицая
Б. му бутна петачка, че се е поразходил
В. го пита що не е при жена си
Г. се оплака на органа от мъжа си

8. Схватката
А. започна с писъци и приключи с удари
Б. започна на вратата
В. разбуди бебчо
Г. шокира полицая

9. Г-жа Хопкинс, млада дама с наднормено тегло,
А. постоянно се терзаеше от мисълта за диети
Б. се налагаше да търпи подигравателните погледи на минувачи
В. се бе загрижила за здравословното си състояние
Г. представляваше внушителна гледка, позната на всички.