Как да ти кажа...

Това, че ми се иска описаното, не значи че не искам нищо друго.
Човешки неща, дом, уют, глъч, да се грижиш, да помагаш, да споделяш. Това ми се искаше.

Не мисля обаче че при днешните жени това е възможно. Всяка се изживява като специалист, кариерист или като всичко друго, но не и като съпруга и майка.

За какво ми е жена която е завършила каквото и да е висше.. ? Първо нищо няма да знае (щото приемат и куцо и сакато), Второ ще я приемат като жена и едва ли ще направи кариера.. но за сметка на това, носът и ще сочи слънцето.

По добре да готви, да чисти и да ражда и гледа деца... останалото аз ще се боря. Ако не мога тогава може да помогне.. но аз ще си знам че това е моя работа.

А днешните тръгват да се женят без да са сготвили едно ястие, без да са гледали дете (даже и на съседката).. и когато всичко това им се "стовари" на главата си казват.. "Малии колко съм прецакана. Мъжът ми ходи на работа и след това се забавлява а аз не мога.. Я аз по друг начин да подходя".. и се започва.

А това че тя никога не е работила като него или никога не се е сблъсквала със служебни проблеми като него (само защото е жена и все някой ще и помогне или ще я пощади) не го мисли изобщо.
Като роди едно дете и си "лепва" етикет на челото.. - МАЙКА... и ляга по гръб.
Ако като се е женила не си е мислила че на гръб ще я носят.. то след като си лепне етикета със сигурност вече си го мисли... нищо че мъжа се притеснява за още един човек и прави всичко че да са доволни.

После мъжът искал да почива... ами иска.. да не е от желязо. Ако жената цял ден си е стояла в къщи и се е чудила кой филм да гледа и не се е скарала с никой, нека си остане неин проблем. Затова отговарям "дежурно". Затова не ми пука какво е облякла... Аз не съм се женил за дрехите й.. или за обувките й.

Опа.. отнесох се.

Та това е в общи линий.