Честно казано ми е малко трудно да почувствам голямо съпричастие. 8 години след първото дете решавате да имате второ обаче малко след раждането започват изневери, връзки с чужденци, предполагам че си около края на тридесетте. Зарязваш семейство и деца, хоп в чужбина и когато СМЕТКИТЕ излизат криви, изведнъж се появяват някакви чувства.

Ами честно казано не знам с какво може да се помогне, даже малко ме е гнус.

Жена ми също така като наближи четиридисетте се втурна да "живее", само че тя постъпи по-хитро защото ме използва да се установи в чужбина.

Задай си въпроса, ако нещата с чужбината не бяха се оплескали, щеше ли сега да говориш за чувства, разбити сърца и прочее покъртителни истории.

Мъжа ти е бил зарязан, а преди това предполагам тотално занемарен, след като сега си зле финансово, дори след гурбета, предполагам че той е издържал семейството, давал е години наред всичко, след което е получил за благодарност изневяра. Най-вероятно докато си била по чужбината човека е разбрал колко държиш на него, примирил се е и е почнал да си създава нов живот. Ти се връщаш, предполагам изневиделица и му предлагаш да се върне в старата ситуация на използван мухльо, който ще бъде зарязан при първа удобна възможност. Ами честно казано малко му съчувствам на човека.

Единствените които имат нужда от помощ са децата.