|
|
| Тема |
 Детето... |
|
| Автор | мaйka (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 16.09.04 14:54 |
|
|
|
То вече е голямо. Тийнейджър на 13 години. Живее при мен. С баща му сме разведени от 3 години. Баща му работи в чужбина. Прибира се в България за по месец през годината, но май догодина ще се върне окончателно...
Като е тук баща му, взема го при себе си. Оставям ги двамата... не им се меся... да прекарат колкото време искат заедно...все пак е ваканция...
Но какво става... и какво ли ще стане... дали се тревожа без причина или...
При последното си прибиране, след като заяви, че мисли да се прибира окончателно догодина, баща му заяви, че тогава ще вземе детето при себе си...
Знам, че ако синът ни го иска, не мога да го спра...
Обичам си детето. Боли ме само като си помисля, че това може да стане, а ако наистина се случи...
Не съм деспотична и обсебваща майка. Не живея само и единствено в името на детето...
Не прекалявам с грижите и глезотиите... Не го лишавам от нищо...
Знам, че е момче... че влиза в такава възраст в която има нужда от баща си...... но....
Някой минал ли е през това?
Мисля да изчаквам да премине еуфорията около последното пребиваване на баща му... мисля да поговоря с детето...
| |
| |
| 
|
|
