той не може да се опише, още по-малко - да се персонифицира. Философията го определя като субстанцията, която крепи в едно света - сетивния и менталния - в неговото многообразие.
Ти търсиш любовта в бога, но това е едностранчиво, освен ако любовта за теб не е всичко. Каквото и да му припишем - няма да сгрешим. С две думи - той притежава всички атрибути.
Съвременната наука доказа, че цялата материя може да се разгражда до почти абстрактни същности с минимална плътност, енергии. И ако трябва да си го представим сетивно - то именно тази енергия, от която е съставена Вселената, позната на нас, е Бог.
Исус е сетивен израз на Бога - той възвестява опрощението на първородния грях. В негово лице Бог окончателно се отвръща от избрания си народ - евреите - и обръща лице към останалия свят. Било е удобен момент, защото Римската империя е била космополитна - безкрайни пътища, обща държава, администрация, валута... Благовестието се е разпространило доста бързо от хора, които лично са общували с него... Исус възвестява края на жертвоприношенията - той е последният агнец. (Тези агнета, които колят у нас за курбан и поповете ги освещават - това си е чисто езичество втъкано в православието.)
За боговете от нехристиянските религии не мога да говоря, но на мен лично не ми допадат нито еврейската, нито християнската версия на Бог. Еврейският бог е твърде жесток, много гневлив и по-често е оставял народа си, отколкото е изразявал благоволение към него - един Бог не може да си позволи лукса да бъде емоционален: иначе може да сгреши в преценката си. Имало е само един период - времето на Давид и Соломон, когато юдеите наистина са живели добре. После още 1000 години само са им обещавали, че ще дойде тоя месия, който ще върне това велико време. Това е смисъла и на пророческите книги. Те не приемат Исус за месия и още си чакат своя - вече над 3000 години.
Исус пък говори доста назидателно, в посланията на апостол Павел има доста размахване на пръст - вяра не се насажда със страх. Протестантската версия на Бог е най-хуманна (и плодовете й са най-прекрасни - Западната цивилизация), но там пък богът действа избирателно спрямо хората. Така че, както и да живееш - праведно или неправедно - шанс за спасение нямаш, ако на Бог случайно не му хрумне да се погрижи за теб. В тази връзка не вярвам и в задгробния живот - шансът ни е тук на земята и то сами да си намерим и изживеем щастието, според разбиранията си. Така и аз твърдя заедно с любимия си философ Б.Ръсел: Не съм християнин...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Stefan на 29.08.04 07:48.