Всъщност вие със съпругата ти окончателно ли сте решили да се разделяте? Ако задавам този въпрос, който може да ти се стори глупав след всичко изписано дотук то е, че все още някой около теб се опитва да коментира развоя на събитията. Ако отговорът е положителен и окончателен, то уведоми най-близките си, че не подлежи на разисквания. От друга страна пък би могъл да ги подтикнеш да размислят с какво биха могли да ти бъдат от полза при така създалата се ситуация., т.е. на каква невербална подкрепа от тяхна страна да разчиташ занапред. Това го казвам заради проблема с училището на детето - за съжаление не всички учебни заведения имат добре организирана занималня, а детето е още малко за да бъде оставено само да се оправя след часовете, вероятно трябва да бъде водено и взимано още някоя и друга година.
Наистина хлапето не може да бъде прехвърляно като топка между вас двамата, то просто трябва да остане да живее при единия, при този който би си грижил повече за него, в смисъл има тази възможност /професия, работно време и т.н./. Затова е необходимо безпристрастно обсъждане на вариантите. Струва ми се, че в началото всеки един от вас ще е убеден, че е подходящият, но това не е така. Това ще се разбере след време, когато свърши цялата патаклама по развода и щете не щете ще трябва да градите живота си отново по друг начин. Родителството е отговорност за цял живот и за двамата, но обикновено единият е по-готов да жертва любов и кариера в името на детето. В момента не се знае кой от двама ви е това, защото сте на ниво теория, съвместният ви живот е все още пред очите ви, не сте се отърсили от него, детето ви липсва - и от любовта към него, но и от навика да сте заедно. Нека не ти звучи отвратително и възмутително последното, това е истината. Защото поетата ежедневна грижа означава много и сериозни, почти пожизнени лишения за родителя, при когото е детето, колкото и другият да помага. Защото помощта е интензивна в периода на болката, а после постепенно се ограничава и стеснява под предлог, че детето расте, докато накрая остава единствено финансова и на епизодични контакти. Така е, животът си тече, човек излиза от вакуума на самотата и фигурите се преподреждат в движение - времето размива много от нещата, които в този момент са остри и изглеждат непреодолими.
Затова намерете сили и в добър тон решете непосредствените проблеми, без увъртане и протакане. Вижте как и кой би могъл да се включи на помощ, на кого и за какво можете да разчитате и направете план за действие - ясен и последователен, доколкото е възможно /не може всичко да се предвиди естествено, но основните неща - да/. Глупаво е да натоварвате детето и със смяна на училище - твърде много промени ще му се съберат наведнъж. Като тъй и тъй ще сте под наем, не може да няма нещо около сегашното му училище.
Четох внимателно кой какво ти е писал - всеки един от нас казва някаква част от цялата истина, тази която познава най-добре, защото я е изживял - ти обаче трябва сам да успееш да събереш всички части и да ги адаптираш към вашите конкретни условия. Наистина нелека задача, но самият живот ще ти подскаже решенията.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/