и мен така ме посъветваха преди време препатили познати.

Едно 8 годишно дете има трайни спомени и за двамата си родители... това не е бебе, което тепърва ще се привързва към тях или пък 3-4 годишно дете с неясни спомени и мъгливи представи кой какъв е в обкръжението му.

- това, че и двамата са на квартира в случая е предимство - няма да се влияе от спомена за "старата къща" и да страда по нея.

- жилищата наистина е добре да са наблизо точно заради самото дете и неговата безопасност. В съседни блокове или поне в един квартал без много улици за пресичане. Моят син пътува по 1 час за да дойде при мен или за да се върне при баща си и през този 1 час се звънят телефони между двете къщи, синхронизира се час на тръгване, потвърждава се пристигане... ако аз или баба му сме нещо притеснени, звъним му на мобилния да каже къде по трасето е... идиотска работа и голямо набутване за телефон. Ама пусто техния квартал ми е много скъп и поради тази причина се наврях в другия край на София... не защото кой знае какво ще стане, ако живеем наблизо.

- Детето трябва да има ключ и от двете къщи и да се чувства у дома си навсякъде. Може и да няма своя стая, но свой кът, шкафче, легло трябва да има и на двете места. Някакви дрешки за преобличане според сезона, книги и играчки, четка за зъби и т.н. - иначе ще мъкне всеки път раница с лични принадлежности... и ще се чувства като на гости... тъпо е.

- В общи линии всеки от двамата родители след първоначалния стрес и т.н. ще започне да има нужда от личен живот - малко време да излезе с приятели, или пък да обърне внимание и на новия партньор, когато се появи... тогава започват да излизат наяве предимствата на "неделенето" на детето. Винаги можеш да разчиташ на бившия си партньор, че ще те отмени в грижите, защото това все пак е ВАШЕТО дете и обикновено този, при който не живее постоянно то изпитва силна потребност от контакт - чудесен повод да бъдат заедно :)

- Логично е детето да остане при този родител, който е с по-нормално работно време, не ходи често в командировки и има стабилен (макар и не много висок) доход. Другия трябва да може да реагира в случай на нужда - да вземе отпуск да гледа болно дете, да ходи по родителски срещи (които не знам защо ги правят все в работното време на повечето хора), да поеме някакво търчане и разходи около училището и т.н.

Това не са приказки от 1001 нощ, познавам доста разведени двойки, които живеят така с децата си :) Просто... спокоен, разумен разговор между родителите и понякога - хитри и отракани дечица, които си знаят интересите :))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите