Според мен, да простиш е най-голямото облекчение за този, комуто се налага да прости. Ако човек не може да прости, преди всичко се терзае той самият. А отсреща какво - може да изпита някакво неудобство и разкаяние при положение, че е нормален човек - ще се извини и също ще поиска прошка, но ако е дебил - няма и да разбере за какво става дума, дори ще смята простиля за глупак, на когото винаги може да се качва на главата.

Да простиш - не е ли това вариант на "да обичаш врага си", "да отговориш на лошото с добро" или да "обърнеш и другата буза"? Ако погледнеш философски на нещата?