|
Тема |
Действаща версия 2 [re: Meчkaдapя] |
|
Автор |
SNAPE FOR EVER (Storyteller) |
|
Публикувано | 18.07.04 23:23 |
|
|
Казваш гроб и е вярно че там са телата.
Казваш гроб и говориш ми ти за душата.
Пишеш гроб и до него увяхнало цвете...
Не е мъртва душата ми – ето го моето цвете.
Нямам нужда от много храна... само малко.
Нямам нужда от много пари... колко жалко.
Имам нужда от цвете едно на земята
да ми стопли с усмивката своя душата.
Тя душата ми май че е кактус пустинен,
на омразата в пясъка дълги години живее.
И от злоба лукава и спорове хорски дребнави
тя единствено може от болка и страх да немее.
Нищо... пролет е, там чуруликаше птиче
а небето е пълно със облаци перести бели.
Вярвам пролет е... някое младо момиче
може обич най-сетне във мойта душа да засели.
.
И след много битки войникът просто вече не желаел да воюва...
|
| |
|
|
|