ако майката на любимия се опитва да го накара да направи нещо, а той не го прави? И ако след това се опита да постигне същото, само че чрез теб? И в продължение на една година пита и разпитва, и иска, и едва ли не ти го вменява като лична отговорност - да го накараш ти, щото е за неговото добро, а пък тя не може.. Пък ти по принцип се опитваш да не се намесваш между тях, както не искаш тя да се намесва между вас.. Тогаз какво правим с тази добронамереност?
Казваш веднъж, дваж и повече пъти. И на десетия или единадесети месец от натякването ти писва да си неутрална и й заяваваш, че той е голям човек и може сам да прецени какво да прави. Та, да си отправи изискванията към него. И вземеш, че станеш лоша за нея?
Ако пък вземеш нейна страна, тогава ставаш лоша за него.

Ето ти първата неразбория. И от там като се почне, та няма край..
Тя, добронамереността, е хубаво нещо. Ама добрите намерения нали знаеш къде водят, ако си останем с тях? Пък непредубенено.. Това не го умея

Ако не Ви отговарям, погледнете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите