човешки и непредубедено .
Мисля, че бях споменала по-горе, че винаги така съм разсъждавала и така съм се държала. Най-малкото защото това е елементарно уважение към човека. Никога не съм изхождала от презумпцията, че щом е свекърва, традицията, едва ли не изисква да сме ако не врагове, то поне неприятели. Не ме удоволетворява обяснение от типа, че "това винаги е така" и за подкрепа някакви примери на раздуто неразбирателство. Ако човек тръгне с предварително отрицателна нагласа на базата на споделения от други хора "опит" /които също са тръгнали с такава нагласа/, няма начин да не си изрови причина, илюстрираща правотата на твърдението. То е да търсиш под вола теле - и да го намериш накрая...
Освен това не виждам и причина родителите да се делят на "мои" и "негови". И моите са разбрани, неговите/нейните -не. Ами разбрани са защото за времето, което сме преживяли в собствените си семейства сме свикнали с начина на поведение, поошлайфали сме си взаимоотношенията, разбираме си се от половин дума, а и се обичаме, и си мислим, че и партньорът е в същата позиция като нас. Не е до моите/другите родители, а до човека и до начина, по който се държим с него. Никой не би ни приел безрезервно, ако знае, че още предварително сме недотам добре настроени спрямо него. Не е борба за власт над някого едно съвместно съжителство - и майката, и съпругата/жената си имат своето точно определено място в сърцето на мъжа. И е пълна заблуда да си мислим, че можем да завземем чужди територии. А е катастрофа, ако се опитаме да го направим.

По-добре сам, отколкото зле придружен!