Въобще не съм съгласна, че в училище не ни учат на правилата за общуване. Смятам, че при всяка забележка на учителката от типа -"Иване, не бива да удряш Лили по главата, тя е момиче и трябва да си по-нежен към нея" се съдържа урок. Примери - много. Чувала съм такива забележки в първите класове, а вече малко по-различни, но пак възпитателни и в гимназията. Когато човек има свестни учители, тяхното поведение като пример също е урок. Когато преди години в един от последните дни в училище мой преподавател /винаги със сако и риза/ направи забележка на съучениците ми, които бяха по ризи, че не могат да се явяват така пред дами /ние момичетата бяхме за него дамите/ един от тях каза иронично ....та какви дами са те. На което моят учител отговори - "Те ще станат такива и ще се държат като такива, ако вие се отнасяте към тях като към дами". Поне в неговите часове моите съученици никога повече не си позволиха да влязат без саката си /от униформите/. Беше израз на уважение към него поне. Впрочем при всичките ни взаимни просташки шегички и закачки, те всъщност се държаха с нас с доста уважение също както и ние към тях. Уроците за взаимоотношенията между мъже и жени започват от най-ранните години. Ясно е, че семейната среда оказва влияние, но училището по свой начин - също. Доста се шегувахме за "вълшебните думички" /Я ми подай ....."Ами вълшебната думичка?"....."ВЕДНАГА!!!!!" Но никой всъщност не забравяше да каже "моля те". А бяхме от различни семейства с различно възпитание.

HOMO LUDENS