Винаги съм разсъждавала така и като по-млада, защото не можеш да обичаш един човек, без най-малкото да уважаваш родителите му, които са го създали за да го имаш ти. Мисля, че много рядко някоя свекърва, респективно тъща, не би оценила подобно отношение и не би отговорила със същото. Е, вероятно има и изключения, но то къде ли няма. Това не означава, разбира се, да я обичаш на всяка цена - но колко от хората, с които се държим добре ги и обичаме? А и това не е невъзможно. Защо да тръгваш към някого с презумпцията -"това е свекърва/тъща, значи е гад". А и чудно как се е родил човекът, когото обичаш от такава противна майка? Нещо не ми се връзва, за мен това е пълна измишльотина, че майките не се разбират с половинките на децата си. Аз лично съм била винаги в прекрасни отношения с всички майки на приятелите ми, включително със свекърва си, която беше стократно по-свястна от сина си и, за която мога да кажа само добри неща. И двете съжалявахме за прекратените си отношения -тя ме разбра и не ме осъди за инициирането на развода със сина и. Разделихме се с най-добри чувства.
Надявам се един ден жената, която бъде до моя син да има същите виждания като мен по отношение бъдещото ни съжителство. Защото докато съм жива той ще ми е син, а аз - негова майка.

По-добре сам, отколкото зле придружен!