Може ти да си права, може аз да съм. На мен ми се струва, че просто иска по-безболезнено, под формата на "обяснения", в които да го изкара виновен, да поприключи връзката си с него. Иначе нямаше да го има онова с детегледачката. Хайде, помисли малко, коя жена, мечтаеща за някакви по-задълбочени отношения с един мъж, ще приказва това - поне преди да се омъжи за него не само ще мълчи, ами ще се преструва на много загрижена за детето, защото знае, че това е един много деликатен и решаващ момент. Тази дама го дава направо - какво означава това, освен обвинения към него, че има дете и това не я устройва хич. Представяш ли си какво ще стане после, ами добре че овреме е изплюла камъчето. Тя това дете никога няма да го приеме.
Ти наистина ли смяташ, че майката трябва да изчезне отвсякъде щом се появи жена около сина и? Да замлъкне завинаги защото иначе "се меси", каквото и да каже! Щом то не харесва на приятелката/снахата, значи било каквото било и дотам. Тя е вече никоя, синът и си има жена. Ами то е ясно защо стават конфликтите между снаха и свекърва. И какво толкова и е казала - че се притеснява за състоянието на сина си. Няма що, страшен тормоз. Оплакала се е, че и е трудно с детето. И какво? Няма ли право тази жена изобщо да си отвори устата? А може би тя търси някакво съдействие от дамата - лошо ли е, осъдително ли е? Това означава за мен, че майката е готова да я приеме в името на сина си и даже да се опита да има нормален, човешки диалог с нея. Ама не, дамата се натоварва от това!
Ти, която имаш дъщеря, ще изчезнеш ли завинаги от живота и един ден, само и само да не дразниш приятеля и/мъжа и с факта, че си жива? Защото винаги идва денят, когато фигурите се разместват... Неминуемо е.

По-добре сам, отколкото зле придружен!